Първото нещо, което си спомням след операцията, е как се опитват да ме преместят от носилката върху леглото. Коремът ми беше изтръпнал и коремните ми мускули отказваха да работят. Така че преместването на леглото не беше лесна задача, Един санитар ми помогна да се настаня удобно и в следващите два часа останах да си лежа.
Следващите часове няма да ги описвам. Само ще отбележа, че два часа след операцията упойката още не е минала напълно и, ако се опитвате да се разхождате, ще ви се завие свят. Освен това, след няколко банки глюкоза и физиологичен разтвор е нормално да ви се ходи до тоалетната. И има голям шанс да стигнете до "не мога да стискам повече" някъде около два часа след операцията.
Около осем часа след операцията, докторът ме прегледа и каза, че мога да си тръгвам. Бяхме говорили за това, че на следващият ден ще мога да отида на работа, но някак си започвах да се съмнявам, че това ще се получи. Мястото около дупчиците на корема ми беше започнало да отича и все така не можех да ползвам коремните си мускули.
Няма коментари:
Публикуване на коментар