Първият ден вкъщи горе-долу го прекарах на леглото. Нямах желание за нищо. Не можех да си свивам краката към тялото. Мисля, че беше неприятно и да лежа на страна. Лежах по гръб и дремех. Отокът около дупките на корема ми беше доста голям и май нямаше желание да спада. На местата, където ми бяха закърпили хрениите, също се беше появил лек оток.
На следващия ден обаче нещата се промениха сериозно. Започнах да се чудя как да се раздвижа. Обикалях из апартамента. Взех си душ (благодарение на водоустойчивите лепенки). Вече можех да лежа настрани. Беше работен ден, така че трябваше да се обадя, че няма да мога да дойда. Едвам накарах шефът ми да ми пусне два дни отпуск. Може би има връзка с това, че не му споменах, че са ми правили операция.
Предполагам, че наистина е възможно да се върнеш на работа на следващия ден след операцията, ако работиш на бюро като мен. Но като се има предвид колко некомфортно се чувствах през първите два дни, едва ли щях да съм много продуктивен.
Има една малка подробност, за която не е ставало дума до сега. Упойката и обезболяващите спират перисталтиката. Така че през първите няколко дни след операцията, номер 2 е голям проблем. За мен решението се оказа течен парафин, като в началото даже си направих коктейл с рициново масло. След това просто топла вода с мед сутрин си вършеше работа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар